Сафо

     Сафо е древногръцка поетеса. Родена е на остров Лесбос и живее на границата на 7 и 6 в.пр.н.е.

    Тя е мъничка, мургава жена със блестящи черни очи. Произхожда от богат и знатен род. Има трима братя, една дъщеря-Кленда. Осъждана е два пъти в началото на 6 век пр.н.е.. По това време тя вече е много известна в гръцкия свят. При пристигането и в града там е издигната нейна статуя.  Сафо се връща в родината, когато тиранът Питак разрешава завръщането на изгнаниците. Основава малко частно училище за девойки, което назовава „дом на слушателките на музите. Сафо посвещава своите ученички в тайните на поезията, музиката и изкуството. Не напразно Платон я нарича „десета муза”. Това, че се е родила на остров Лесбос, улеснява съдбата й, защото за разлика от другите части на Елада, тук Сафо е желан член на обществото. 
     На олимпиади на Древна Елада, Сафо е отличавана като първа поетеса. Тя е включена в списъка на деветте най-добри поети на Древна Елада.

 

Темата за любовта

Любовта е целта, която имаме в живота ни. Всички живи същества сме устроени да се свързваме, а това често наричаме любов.

   Когато сме влюбени, независимо какъв вид любов изпитваме, майка към дете, мъж към жена, приятелска любов, тази емоция заема много голяма частот ежедневието и от размислите, от чувствата ни.

   Често ми се е случва, докато вечерям, да се заглеждам в една точка, при което баща ми ми казва: “ Ехо, да не си влюбена, за кой си мислиш?” или чета книга и започвам да си мисля неща, които са по-различни от темата на книгата, но в същото това време се оказва, че съм прочела страницата. Това са примери от дните ми, но те са по-скоро примери, които показват не непременно неразумност, но по-скоро разсеяност.

    Когато си влюбен, голяма част от деня ти минава в размисли за любимия/та, както споделих и по-горе.. Тези мисли водят до разсеяност, а след това идва и момента, в който не си разумен. Може да не си разумен, като взимаш грешни решения в името на любимия/та, а после да се окаже, че тя/той не те е обичал/а достатъчно и се налага да се разделите. 

   В заключение ще кажа, че подкрепям мисълта на Франсис Бейкън. Защото любовта е като сън в, който не можеш да взимашш решения, прекалено си впленен в човека.

   

   

   

Бащиния завет

    Бащинството е много важно за света на древните гърци. Хектор вижда в Астианакс бъдещия цар на Троя. В завета си Хектор се моли на Зевс и всички безсмъртни Астианакс да стане като него: прочут сред троянските войски, силен и да владее Троя.
    В днешно време бащите също имат мисия към нас. Те са тук, за да дадат най-доброто от себе си, за да ни научат, да ни предадат  наученото от техния баща. Да ни покажат, че трудностите се преодоляват. И не на последно място - да ни подкрепят.
    Бащите са 50% от семейството. Тяхната подкрепа много влияе на нашето   . Например аз съм израснала с баща ми, защото майка ми работи много, но и тя не е по-малка част от мен и семейството. Родителите ни дават възпитание, което ни прави до голяма степен каквито сме и има ефект над характера ни.
    Тате ми даде много. Той никога не е бил стриктен, което отстрани може да изглежда безотговорно, но тази свобода ми даде дисциплина. Баща ми никога не ми е налагал своето, той ме е оставял да избера това, което аз искам, което на мен ще ми е приятно. Той само ми показва правилната посока. Свободата, която ми е давал през тези години ми дава възможността в бъдеще да правя изборите по правилния начин, без да се влияя от чуждото мнение.  Баща ми ми помага в трудни моменти, дава ми съвети и ми показва неговите грешки, които е правил като по-млад, за да не ги повторя.

    Бащите дават много и искат най-доброто за нас, както и Хектор. В това есе обхванах много малка част от приноса на бащите или по-точно на моя.

Имаме ли нужда от герои днес?

    Светът винаги е имал нужда от герои и винаги ще има. Повечето хора си представят героите като във филмите на Марвел. Но и “обикновените “ хора са героите.